съвзема се

Речник на българския език

съвзѐма се — преходен глагол от свършен вид (тип 171tt)

Значение

съвзѐмеш се, мин. св. съвзѐх се, мин. прич. съвзѐл се, св. — вж. съвземам се.

Грешни изписвания (7)

савзема се
савзема си
савземъ се
савземъ си
съвзема си
съвземъ се
съвземъ си

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	съв-зе-ма	съв-зе-мем
2 лице	съв-зе-меш	съв-зе-ме-те
3 лице	съв-зе-ме	съв-зе-мат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	съв-зех	съв-зех-ме
2 лице	съв-зе	съв-зех-те
3 лице	съв-зе	съв-зе-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	съв-зе-мех	съв-зе-мех-ме
2 лице	съв-зе-ме-ше	съв-зе-мех-те
3 лице	съв-зе-ме-ше	съв-зе-ме-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	съвзел съм	съвзела съм	съвзело съм	съвзели сме
2 лице	съвзел си	съвзела си	съвзело си	съвзели сте
3 лице	съвзел е	съвзела е	съвзело е	съвзели са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бях съвзел	бях съвзела	бях съвзело	бяхме съвзели
2 лице	беше съвзел	беше съвзела	беше съвзело	бяхте съвзели
3 лице	беше съвзел	беше съвзела	беше съвзело	бяха съвзели

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще съвзема	ще съвземем
2 лице	ще съвземеш	ще съвземете
3 лице	ще съвземе	ще съвземат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	ще съм съвзел	ще съм съвзела	ще съм съвзело	ще сме съвзели
2 лице	ще си съвзел	ще си съвзела	ще си съвзело	ще сте съвзели
3 лице	ще е съвзел	ще е съвзела	ще е съвзело	ще са съвзели

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да съвзема	щяхме да съвземем
2 лице	щеше да съвземеш	щяхте да съвземете
3 лице	щеше да съвземе	щяха да съвземат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щях да съм съвзел	щях да съм съвзела	щях да съм съвзело	щяхме да сме съвзели
2 лице	щеше да си съвзел	щеше да си съвзела	щеше да си съвзело	щяхте да сте съвзели
3 лице	щеше да е съвзел	щеше да е съвзела	щеше да е съвзело	щяха да са съвзели

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	съвземел съм	съвземела съм	съвземело съм	съвземели сме
2 лице	съвземел си	съвземела си	съвземело си	съвземели сте
3 лице	съв-зе-мел съвземел е	съв-зе-ме-ла съвземела е	съв-зе-ме-ло съвземело е	съв-зе-ме-ли съвземели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	съвзел съм	съвзела съм	съвзело съм	съвзели сме
2 лице	съвзел си	съвзела си	съвзело си	съвзели сте
3 лице	съв-зел съвзел е	съв-зе-ла съвзела е	съв-зе-ло съвзело е	съв-зе-ли съвзели са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бил съм съвзел	била съм съвзела	било съм съвзело	били сме съвзели
2 лице	бил си съвзел	била си съвзела	било си съвзело	били сте съвзели
3 лице	бил съвзел бил е съвзел	била съвзела била е съвзела	било съвзело било е съвзело	били съвзели били са съвзели

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щял съм да съвзема	щяла съм да съвзема	щяло съм да съвзема	щели сме да съвземем
2 лице	щял си да съвземеш	щяла си да съвземеш	щяло си да съвземеш	щели сте да съвземете
3 лице	щял да съвземе щял е да съвземе	щяла да съвземе щяла е да съвземе	щяло да съвземе щяло е да съвземе	щели да съвземат щели са да съвземат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	щял съм да съм съвзел	щяла съм да съм съвзела	щяло съм да съм съвзело	щели сме да сме съвзели
2 лице	щял си да си съвзел	щяла си да си съвзела	щяло си да си съвзело	щели сте да сте съвзели
3 лице	щял да е съвзел щял е да е съвзел	щяла да е съвзела щяла е да е съвзела	щяло да е съвзело щяло е да е съвзело	щели да са съвзели щели са да са съвзели

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род	множествено число
1 лице	бих съвзел	бих съвзела	бих съвзело	бихме съвзели
2 лице	би съвзел	би съвзела	би съвзело	бихте съвзели
3 лице	би съвзел	би съвзела	би съвзело	биха съвзели

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
съв-зе-ми	съв-зе-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		съв-зет
		непълен член	съв-зе-тия
		пълен член	съв-зе-ти-ят
	женски род		съв-зе-та
	женски род	членувано	съв-зе-та-та
	среден род		съв-зе-то
	среден род	членувано	съв-зе-то-то
множествено число			съв-зе-ти
множествено число		членувано	съв-зе-ти-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		съв-зел
		непълен член	съв-зе-лия
		пълен член	съв-зе-ли-ят
	женски род		съв-зе-ла
	женски род	членувано	съв-зе-ла-та
	среден род		съв-зе-ло
	среден род	членувано	съв-зе-ло-то
множествено число			съв-зе-ли
множествено число		членувано	съв-зе-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	съв-зе-мел
	женски род	съв-зе-ме-ла
	среден род	съв-зе-ме-ло
множествено число		съв-зе-ме-ли

Връзки

Вход