събота

Речник на българския език

съ̀бота — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. съ̀боти, ж. Ден от седмицата — след петък и преди неделя.
прил. съ̀ботен, съ̀ботна, съ̀ботна, мн. съ̀ботни.
• Велика събота. — Събота преди Великден.

Грешни изписвания (4)

  • съботъ
  • събута
  • събутъ
  • сабота

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-бо-та
членувано съ-бо-та-та
мн.ч. съ-бо-ти
членувано съ-бо-ти-те
звателна форма —

Връзки