схоластика

Речник на българския език

1. схола̀стика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Средновековна философия, създаваща логическите аргументи за обяснение на църковните догми.
2. Прен. Откъснати от живота знания, които се основават на отвлечени разсъждения, безплодни умувания.
прил. схоластѝчен, схоластѝчна, схоластѝчно, мн. схоластѝчни.
прил. схоластѝчески, схоластѝческа, схоластѝческо, мн. схоластѝчески.

Грешни изписвания (7)

  • схоластека
  • схоластекъ
  • схоластикъ
  • схуластека
  • схуластекъ
  • схуластика
  • схуластикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. схо-лас-ти-ка
членувано схо-лас-ти-ка-та
мн.ч. схо-лас-ти-ки
членувано схо-лас-ти-ки-те
звателна форма

2. схоластика — ед. ч. непълен член

схоластика е производна форма на схоластик (ед. ч. непълен член).