сучещ

Речник на българския език

1. су̀чещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сучешт
  • сучишт
  • сучищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. су-чещ
непълен член су-че-щия
пълен член су-че-щи-ят
ж. р. су-че-ща
членувано су-че-ща-та
ср. р. су-че-що
членувано су-че-що-то
мн. ч. су-че-щи
членувано су-че-щи-те

2. сучещ — сег. деят. прич. м. р.

сучещ е производна форма на суча (сег. деят. прич. м. р.).