сухота

Речник на българския език

сухота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Усещане за сухост; сухост. Лекарството предизвиква сухота в устната кухина.

Грешни изписвания (7)

  • сохота
  • сохотъ
  • сохута
  • сохутъ
  • сухотъ
  • сухута
  • сухутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-хо-та
членувано су-хо-та-та
мн.ч. су-хо-ти
членувано су-хо-ти-те
звателна форма