сутерен

Речник на българския език

сутерѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сутерѐни, (два) сутерѐна, м. Полуподземен етаж, който се използва за живеене или за магазини.
прил. сутерѐнен, сутерѐнна, сутерѐнно, мн. сутерѐнни. Сутеренни помещения.

Грешни изписвания (3)

  • сотерен
  • сотирен
  • сутирен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-те-рен
непълен член су-те-ре-на
пълен член су-те-ре-нът
мн.ч. су-те-ре-ни
членувано су-те-ре-ни-те
бройна форма су-те-ре-на
звателна форма