суровина̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. суровинѝ, ж. Първични, необработени материали, които се използват в производството.
прил. суровѝнен, суровѝнна, суровѝнно, мн. суровѝнни.
• Вторични суровини. — Негодни за употреба изделия, които се преработват и отново се използват в производството или бита.
прил. суровѝнен, суровѝнна, суровѝнно, мн. суровѝнни.
• Вторични суровини. — Негодни за употреба изделия, които се преработват и отново се използват в производството или бита.
Грешни изписвания (15)
- соровена
- соровенъ
- соровина
- соровинъ
- сорувена
- сорувенъ
- сорувина
- сорувинъ
- суровена
- суровенъ
- суровинъ
- сурувена
- сурувенъ
- сурувина
- сурувинъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | су-ро-ви-на | |
|---|---|---|
| членувано | су-ро-ви-на-та | |
| мн.ч. | су-ро-ви-ни | |
| членувано | су-ро-ви-ни-те | |
| звателна форма | — | |