сурвакар

Речник на българския език

сурвака̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

сурвака̀рят, сурвака̀ря, мн. сурвака̀ри, м. Млад мъж, който на Нова година ходи да сурвака.

Грешни изписвания (3)

  • сорвакар
  • сорвъкар
  • сурвъкар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сур-ва-кар
непълен член сур-ва-ка-ря
пълен член сур-ва-ка-рят
мн.ч. сур-ва-ка-ри
членувано сур-ва-ка-ри-те
бройна форма сур-ва-ка-ри
звателна форма сур-ва-ка-рю