суплетивен

Речник на българския език

суплетивен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. суп-ле-ти-вен
непълен член суп-ле-тив-ния
пълен член суп-ле-тив-ни-ят
ж. р. суп-ле-тив-на
членувано суп-ле-тив-на-та
ср. р. суп-ле-тив-но
членувано суп-ле-тив-но-то
мн. ч. суп-ле-тив-ни
членувано суп-ле-тив-ни-те