суперчаровен

Речник на българския език

суперчаровен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. су-пер-ча-ро-вен
непълен член су-пер-ча-ров-ния
пълен член су-пер-ча-ров-ни-ят
ж. р. су-пер-ча-ров-на
членувано су-пер-ча-ров-на-та
ср. р. су-пер-ча-ров-но
членувано су-пер-ча-ров-но-то
мн. ч. су-пер-ча-ров-ни
членувано су-пер-ча-ров-ни-те