суперцентър

Речник на българския език

суперцентър съществително име, мъжки род (тип 9a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-цен-тър
непълен член су-пер-цен-тъ-ра
пълен член су-пер-цен-тъ-рът
мн.ч. су-пер-цен-т-ро-ве
членувано су-пер-цен-т-ро-ве-те
бройна форма су-пер-цен-тъ-ра
звателна форма