суперхора

Речник на българския език

суперхора съществително име, плуралия тантум (тип 74) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.
членувано
мн.ч. су-пер-хо-ра
членувано су-пер-хо-ра-та