суперуслужлив

Речник на българския език

суперуслужлив прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • суперуслужлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. су-пе-рус-луж-лив
непълен член су-пе-рус-луж-ли-вия
пълен член су-пе-рус-луж-ли-ви-ят
ж. р. су-пе-рус-луж-ли-ва
членувано су-пе-рус-луж-ли-ва-та
ср. р. су-пе-рус-луж-ли-во
членувано су-пе-рус-луж-ли-во-то
мн. ч. су-пе-рус-луж-ли-ви
членувано су-пе-рус-луж-ли-ви-те