суперусловие

Речник на българския език

суперусловие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пе-рус-ло-вие
членувано су-пе-рус-ло-ви-е-то
мн.ч. су-пе-рус-ло-вия
членувано су-пе-рус-ло-ви-я-та