супертузар

Речник на българския език

супертузар съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-ту-зар
непълен член су-пер-ту-за-ря
пълен член су-пер-ту-за-рят
мн.ч. су-пер-ту-за-ри
членувано су-пер-ту-за-ри-те
бройна форма су-пер-ту-за-ри
звателна форма су-пер-ту-за-рю