супертрансфер

Речник на българския език

супертрансфер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • супертрансвер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-т-ран-с-фер
непълен член су-пер-т-ран-с-фе-ра
пълен член су-пер-т-ран-с-фе-рът
мн.ч. су-пер-т-ран-с-фе-ри
членувано су-пер-т-ран-с-фе-ри-те
бройна форма су-пер-т-ран-с-фе-ра
звателна форма