супертелескоп

Речник на българския език

супертелескоп съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-те-лес-коп
непълен член су-пер-те-лес-ко-па
пълен член су-пер-те-лес-ко-път
мн.ч. су-пер-те-лес-ко-пи
членувано су-пер-те-лес-ко-пи-те
бройна форма су-пер-те-лес-ко-па
звателна форма