суперсъпруг

Речник на българския език

суперсъпруг съществително име, мъжки род (тип 15b) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • суперсъпрук

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-съп-руг
непълен член су-пер-съп-ру-га
пълен член су-пер-съп-ру-гът
мн.ч. су-пер-съп-ру-зи
членувано су-пер-съп-ру-зи-те
бройна форма су-пер-съп-ру-зи
звателна форма су-пер-съп-ру-же