суперсъбитие

Речник на българския език

суперсъбитие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-съ-би-тие
членувано су-пер-съ-би-ти-е-то
мн.ч. су-пер-съ-би-тия
членувано су-пер-съ-би-ти-я-та