суперстор

Речник на българския език

суперстор съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-с-тор
непълен член су-пер-с-то-ра
пълен член су-пер-с-то-рът
мн.ч. су-пер-с-то-ро-ве
членувано су-пер-с-то-ро-ве-те
бройна форма су-пер-с-то-ра
звателна форма