суперспособен

Речник на българския език

суперспособен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. су-пер-с-по-со-бен
непълен член су-пер-с-по-соб-ния
пълен член су-пер-с-по-соб-ни-ят
ж. р. су-пер-с-по-соб-на
членувано су-пер-с-по-соб-на-та
ср. р. су-пер-с-по-соб-но
членувано су-пер-с-по-соб-но-то
мн. ч. су-пер-с-по-соб-ни
членувано су-пер-с-по-соб-ни-те