суперспециалитет

Речник на българския език

суперспециалитет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-с-пе-ци-а-ли-тет
непълен член су-пер-с-пе-ци-а-ли-те-та
пълен член су-пер-с-пе-ци-а-ли-те-тът
мн.ч. су-пер-с-пе-ци-а-ли-те-ти
членувано су-пер-с-пе-ци-а-ли-те-ти-те
бройна форма су-пер-с-пе-ци-а-ли-те-та
звателна форма