суперсила

Речник на българския език

суперсила съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-си-ла
членувано су-пер-си-ла-та
мн.ч. су-пер-си-ли
членувано су-пер-си-ли-те
звателна форма