суперпровал

Речник на българския език

суперпровал съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-п-ро-вал
непълен член су-пер-п-ро-ва-ла
пълен член су-пер-п-ро-ва-лът
мн.ч. су-пер-п-ро-ва-ли
членувано су-пер-п-ро-ва-ли-те
бройна форма су-пер-п-ро-ва-ла
звателна форма