суперпробив

Речник на българския език

суперпробив съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • суперпробиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-п-ро-бив
непълен член су-пер-п-ро-би-ва
пълен член су-пер-п-ро-би-вът
мн.ч. су-пер-п-ро-би-ви
членувано су-пер-п-ро-би-ви-те
бройна форма су-пер-п-ро-би-ва
звателна форма