суперотличник

Речник на българския език

суперотличник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пе-рот-лич-ник
непълен член су-пе-рот-лич-ни-ка
пълен член су-пе-рот-лич-ни-кът
мн.ч. су-пе-рот-лич-ни-ци
членувано су-пе-рот-лич-ни-ци-те
бройна форма су-пе-рот-лич-ни-ци
звателна форма су-пе-рот-лич-ни-ко