суперниво

Речник на българския език

суперниво съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-ни-во
членувано су-пер-ни-во-то
мн.ч. су-пер-ни-ва
членувано су-пер-ни-ва-та