суперкупон

Речник на българския език

суперкупон съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-ку-пон
непълен член су-пер-ку-по-на
пълен член су-пер-ку-по-нът
мн.ч. су-пер-ку-по-ни
членувано су-пер-ку-по-ни-те
бройна форма су-пер-ку-по-на
звателна форма