суперкласа

Речник на българския език

1. суперкласа съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-к-ла-са
членувано су-пер-к-ла-са-та
мн.ч.
членувано
звателна форма

2. суперкласа — ед. ч. непълен член

суперкласа е производна форма на суперклас (ед. ч. непълен член).

3. суперкласа — бройна форма

суперкласа е производна форма на суперклас (бройна форма).