суперкартоф

Речник на българския език

суперкартоф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-кар-тоф
непълен член су-пер-кар-то-фа
пълен член су-пер-кар-то-фът
мн.ч. су-пер-кар-то-фи
членувано су-пер-кар-то-фи-те
бройна форма су-пер-кар-то-фа
звателна форма