супериоритет

Речник на българския език

супериоритет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пе-ри-о-ри-тет
непълен член су-пе-ри-о-ри-те-та
пълен член су-пе-ри-о-ри-те-тът
мн.ч. су-пе-ри-о-ри-те-ти
членувано су-пе-ри-о-ри-те-ти-те
бройна форма су-пе-ри-о-ри-те-та
звателна форма