суперизтребител

Речник на българския език

суперизтребител съществително име, мъжки род (тип 31) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • суперистребител

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пе-риз-т-ре-би-тел
непълен член су-пе-риз-т-ре-би-те-ля
пълен член су-пе-риз-т-ре-би-те-лят
мн.ч. су-пе-риз-т-ре-би-те-ли
членувано су-пе-риз-т-ре-би-те-ли-те
бройна форма су-пе-риз-т-ре-би-те-ля
звателна форма