суперелит

Речник на българския език

суперелит съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пе-ре-лит
непълен член су-пе-ре-ли-та
пълен член су-пе-ре-ли-тът
мн.ч. су-пе-ре-ли-ти
членувано су-пе-ре-ли-ти-те
бройна форма су-пе-ре-ли-та
звателна форма