супердует

Речник на българския език

супердует съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер-ду-ет
непълен член су-пер-ду-е-та
пълен член су-пер-ду-е-тът
мн.ч. су-пер-ду-е-ти
членувано су-пер-ду-е-ти-те
бройна форма су-пер-ду-е-та
звателна форма