супервлиятелен

Речник на българския език

супервлиятелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • супервлиътелен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. су-пер-в-ли-я-те-лен
непълен член су-пер-в-ли-я-тел-ния
пълен член су-пер-в-ли-я-тел-ни-ят
ж. р. су-пер-в-ли-я-тел-на
членувано су-пер-в-ли-я-тел-на-та
ср. р. су-пер-в-ли-я-тел-но
членувано су-пер-в-ли-я-тел-но-то
мн. ч. су-пер-в-ли-я-тел-ни
членувано су-пер-в-ли-я-тел-ни-те