супер

Речник на българския език

1. су̀пер — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. су̀пери, (два) су̀пера, м. Разг. Супермаркет.


нареч. Разг. Отлично, превъзходно. Филмът е супер! Как си? — Супер съм!

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • супир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-пер
непълен член су-пе-ра
пълен член су-пе-рът
мн.ч. су-пе-ри
членувано су-пе-ри-те
бройна форма су-пе-ра
звателна форма —

2. су̀пер — междуметие (тип 190) редактиране

Значение

мн. су̀пери, (два) су̀пера, м. Разг. Супермаркет.


нареч. Разг. Отлично, превъзходно. Филмът е супер! Как си? — Супер съм!

Грешни изписвания (1)

  • супир

Връзки