сумо

Речник на българския език

сумо съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-мо
членувано су-мо-то
мн.ч. су-мо-та
членувано су-мо-та-та