султа̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7a)
Значение
мн. султа̀ни, м.
1. Титла на монарх в някои мюсюлмански страни.
2. Остар. Титла на татарски първенци, обитавали български области през османското робство.
прил. султа̀нски, султа̀нска, султа̀нско, мн. султа̀нски. Султански ферман.
прил. султа̀нов, султа̀нова, султа̀ново, мн. султа̀нови. Султанов дом.
1. Титла на монарх в някои мюсюлмански страни.
2. Остар. Титла на татарски първенци, обитавали български области през османското робство.
прил. султа̀нски, султа̀нска, султа̀нско, мн. султа̀нски. Султански ферман.
прил. султа̀нов, султа̀нова, султа̀ново, мн. султа̀нови. Султанов дом.
Грешни изписвания (1)
- солтан
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | сул-тан | |
|---|---|---|
| непълен член | сул-та-на | |
| пълен член | сул-та-нът | |
| мн.ч. | сул-та-ни | |
| членувано | сул-та-ни-те | |
| бройна форма | сул-та-ни | |
| звателна форма | сул-та-не | |