суетник

Речник на българския език

суѐтник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • соетнек
  • соетник
  • суетнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-ет-ник
непълен член су-ет-ни-ка
пълен член су-ет-ни-кът
мн.ч. су-ет-ни-ци
членувано су-ет-ни-ци-те
бройна форма су-ет-ни-ци
звателна форма су-ет-ни-ко