суверенитѐт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
м., само ед.
1. Право на върховна власт.
2. Независимост от чужда власт.
1. Право на върховна власт.
2. Независимост от чужда власт.
Грешни изписвания (15)
- соверенетет
- соверенитет
- соверинетет
- соверинитет
- совиренетет
- совиренитет
- совиринетет
- совиринитет
- суверенетет
- суверинетет
- суверинитет
- сувиренетет
- сувиренитет
- сувиринетет
- сувиринитет
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | су-ве-ре-ни-тет | |
|---|---|---|
| непълен член | су-ве-ре-ни-те-та | |
| пълен член | су-ве-ре-ни-те-тът | |
| мн.ч. | су-ве-ре-ни-те-ти | |
| членувано | су-ве-ре-ни-те-ти-те | |
| бройна форма | су-ве-ре-ни-те-та | |
| звателна форма | — | |