суверен

Речник на българския език

суверѐн съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. суверѐни, м. Независим владетел.

Грешни изписвания (3)

  • соверен
  • совирен
  • сувирен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-ве-рен
непълен член су-ве-ре-на
пълен член су-ве-ре-нът
мн.ч. су-ве-ре-ни
членувано су-ве-ре-ни-те
бройна форма су-ве-ре-на
звателна форма