сувенир

Речник на българския език

сувенѝр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сувенѝри, (два) сувенѝра, м. Малък предмет за спомен. Трябва да купя някакви сувенири за моите приятели.
прил. сувенѝрен, сувенѝрна, сувенѝрно, мн. сувенѝрни.

Грешни изписвания (3)

  • совенир
  • совинир
  • сувинир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-ве-нир
непълен член су-ве-ни-ра
пълен член су-ве-ни-рът
мн.ч. су-ве-ни-ри
членувано су-ве-ни-ри-те
бройна форма су-ве-ни-ра
звателна форма