субстрат

Речник на българския език

субстра̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец.
1. Във философията общата основа на многообразните явления.
2. В езикознанието езикът на асимилираното местно население, който е повлиял върху езика на новото население.

Грешни изписвания (1)

  • собстрат

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. суб-с-трат
непълен член суб-с-тра-та
пълен член суб-с-тра-тът
мн.ч. суб-с-тра-ти
членувано суб-с-тра-ти-те
бройна форма суб-с-тра-та
звателна форма