субстантивен

Речник на българския език

субстантѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • собстантивен
  • собстантивин
  • собстънтивен
  • собстънтивин
  • субстантивин
  • субстънтивен
  • субстънтивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. суб-с-тан-ти-вен
непълен член суб-с-тан-тив-ния
пълен член суб-с-тан-тив-ни-ят
ж. р. суб-с-тан-тив-на
членувано суб-с-тан-тив-на-та
ср. р. суб-с-тан-тив-но
членувано суб-с-тан-тив-но-то
мн. ч. суб-с-тан-тив-ни
членувано суб-с-тан-тив-ни-те