сублиматен

Речник на българския език

сублима̀тен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • соблематен
  • соблематин
  • соблиматен
  • соблиматин
  • сублематен
  • сублематин
  • сублиматин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. суб-ли-ма-тен
непълен член суб-ли-мат-ния
пълен член суб-ли-мат-ни-ят
ж. р. суб-ли-мат-на
членувано суб-ли-мат-на-та
ср. р. суб-ли-мат-но
членувано суб-ли-мат-но-то
мн. ч. суб-ли-мат-ни
членувано суб-ли-мат-ни-те