субетер

Речник на българския език

субетер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. су-бе-тер
непълен член су-бе-те-ра
пълен член су-бе-те-рът
мн.ч. су-бе-те-ри
членувано су-бе-те-ри-те
бройна форма су-бе-те-ра
звателна форма