стълпотворение

Речник на българския език

стълпотворѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. стълпотворѐния, ср. Събиране на множество хора на едно място.
Вавилонско стълпотворение. — Неразбория, бъркотия, липса на ред.

Грешни изписвания (7)

  • сталпотворение
  • сталпотвурение
  • сталпутворение
  • сталпутвурение
  • стълпотвурение
  • стълпутворение
  • стълпутвурение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стъл-пот-во-ре-ние
членувано стъл-пот-во-ре-ни-е-то
мн.ч. стъл-пот-во-ре-ния
членувано стъл-пот-во-ре-ни-я-та