ступор

Речник на българския език

сту̀пор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мед. Двигателна вцепененост, обездвижване при запазено съзнание, напр. кататонен, депресивен, психогенен ступор.

Грешни изписвания (1)

  • ступур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сту-пор
непълен член сту-по-ра
пълен член сту-по-рът
мн.ч. сту-по-ри
членувано сту-по-ри-те
бройна форма сту-по-ра
звателна форма