студио

Речник на българския език

сту̀дио съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Специално обзаведено помещение на скулптор, художник, фотограф и др.; ателие.
2. Специално помещение, откъдето се осъществяват телевизионни и радиопредавания. Пето студио на телевизията.
3. Помещение, снабдено с техника и с изолирана от шумове кабина, където се правят звукозаписи.
4. Специализирано помещение, в което се озвучават филми.
5. Организирана група за подготовка на артистични кадри.
прил. сту̀диен, сту̀дийна, сту̀дийно, мн. сту̀дийни. Студийно време.

Грешни изписвания (3)

  • студео
  • студеу
  • студиу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сту-дио
членувано сту-ди-о-то
мн.ч. сту-диа
членувано сту-ди-а-та