студент

Речник на българския език

студѐнт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. студѐнти, м. Лице, което учи в университет. Умни студенти.
прил. студѐнтски, студѐнтска, студѐнтско, мн. студѐнтски. Студентски стол. Студентско положение.

Грешни изписвания (1)

  • стодент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сту-дент
непълен член сту-ден-та
пълен член сту-ден-тът
мн.ч. сту-ден-ти
членувано сту-ден-ти-те
бройна форма сту-ден-ти
звателна форма сту-ден-те